Пловдивските журналисти коват закони
Трима пловдивски журналисти предлагат Закон за насърчение на местната индустрия
Немски закон срещу корупцията предлагал новинарят Стефан Бобчев
Вестниците в САЩ наричали България „Америка на Европа"
Владимир Балчев
През 1891 г. българското правителство решило с един удар да смени мерките и теглилките. Аршинът и оката да останат в историята, а вместо всеки търговец да реже свой аршин и мами клиентите, да се внесат от Европа железни метри. Не следваме ли мерките на света, предупреждавал финансовият министър Григор Начович, ще изостанем още повече от развитите държави. Мнозина приели тези закани като изхвърляне, защото Гърция повече от 50 години се мъчела да наложи метъра и килограма без успех, в Турция също нищо не ставало.
Новите мерки влезли в сила от януари 1892 г. Буря разтърсила България още след първите дни на реформата. Търговците взели да гълтат разликите, хората настръхнали, защото усещали, че ги мамят. Правителството обявило драстични мерки – заплашило търговци, хлебари и месари, че ще им затвори магазините и на тяхно място ще докара нови хора, като безплатно им осигури помещения. Това е убийство за родното стопанство, пищели настъпените и сравнявали финансовия министър с чудовище. „Чудовището" обаче не отстъпвало. Григор Начович, завършил политика и икономика в Париж, трудно се стряскал. Преди години бил председател на един от първите революционни комитети у нас, изпращал доброволци в Българската легия, подпомагал дейци за освобождението на отечеството. След Априлското въстание негови статии се печатали в европейските вестници, по време на Освободителната война бил разузнавач. Това е само началото на една необикновена биография, почти непозната на съвременниците. Рядко се споменава и това, че Григор Начович е първият редактор на „Марица", дал началото на модерните вестници у нас. Няколко месеца по-късно той е първият финансов министър на свободна България. На него дължим създаването на първото земеделско училище в родината.
Колко са тези дейци у нас, зад чието име могат да се изредят толкова първи неща? Дори само един факт би бил достатъчен, за да се припомня по-често за Григор Начович. Вместо това, Пловдив забрави, че именно този човек е инициатор на Първото българско земеделческо-промишлено изложение през 1892 г. За това първостепенно стопанско събитие в многотомната българска история са отделени само две изречения, докато политици гробари се радват на пространни описания. „Това изложение – заявява Начович при откриването – ще отвори една нова ера на повече просветена индустриална деятелност." И се оказва прав.
Производството трябва да се съживи незабавно, за да тръгне страната напред, твърди по това време Начович. Защото занаятчиите се разоряват, гражданите обедняват, приближава гладът, който може да разруши страната. Първото и най-важното е държавата да се намеси. Новаторът се заел да направи Закон за насърчение на местната индустрия. Препоръчал индустриалците да получават без пари общинска и държавна земя за предприятията си, суровините да се внасят от чужбина без мито, а БДЖ да превозва готовата продукция с 35 процента намаление.
Депутатите обаче мислели повече как да вържат бюджета и отхвърлили закона, а малко след това, през ноември 1892 г., Начович напуснал министерския пост. Вторият редактор на „Марица" внесъл в края на 1894 г. редактирания вариант на закона. Това е Иван Евстратиев Гешов. Ето как двама вестникари дават първоначалния тласък за големия стопански подем, който пък в началото на нашия век прави България привлекателно място за приток на чужди капитали. Като в списък на Гинес, през 1905 г. се появява името на трети пловдивски новинар. Тогава редакторът на „Балканска зора" доктор Никола Генадиев внася нов вариант на закона. След няколко години вестниците в САЩ наричат България „Америка на Европа" и я определят за най-прогресиращата държава на Стария континент.
Името на доктор Никола Генадиев не е последното от списъка на пловдивските журналисти, които се наемат да създават закони. Към него трябва да добавим и Стефан Бобчев, бивш редактор във в. „Марица“. Негово дело е първият наш закон срещу корупцията.
През 90-те години на XIX век вестниците често пишели за незаконно натрупани състояния, за чиновническа лакомия, за отчайващи далавери. Новинарите настоявали парламентът да погледне жестокия немски закон, който поставял всеки на мястото му. Ама пустата нашенска партизанщина все разделяла служителите на свои и чужди. Сиреч събратята от родната партия са светци, а опонентите – крадци. Тъй че, ако се говорело за закон срещу крадците, приемало се като закон срещу „врага" – да се удари страховито опонентът, да се премачка така, че години наред да не изправи глава. Пишели вестниците за немски закон, само че в Германия такъв закон въобще нямало! Ала прусаците следвали вътрешния правилник на службата, според който началникът трябвало да наблюдава подчинените си, а от заподозрените да изиска официална декларация за приходите им от последните две години. При отказ следвали съсипваща глоба и уволнение, доказаните нарушения отвеждали направо при прокурора. Правилник обаче не оправя българина, преценил бившият редактор на „Марица", затова през ноември 1894 г. Стефан Бобчев внесъл в Народното събрание Закон за преследване на незаконно забогателите. Повече от 90 депутати подкрепили Бобчев и на 23 ноември започнало обсъждането на проекта. Първоначално дебатите поели по утъпкания път – да се ударят падналият премиер Стефан Стамболов и неговите хора. Бившият журналист търпял известно време, после скочил и обяснил, че не предлага закон срещу Стамболов, а мерки срещу корупцията и грабителството. Или както Бобчев го нарича „немски закон" срещу ориенталщината в България: строг до безпощадност, пределно ясен и кратък. Само в една страница се уточнява, че служителят в двуседмичен срок трябва писмено да изложи пред началника си произхода на своите доходи. При отказ глобата стигала до годишна заплата. Нарушителите веднага били предавани на прокурора, имуществото им конфискувано в полза на държавното съкровище. Отнемали се имотите, прехвърлени на трети лица, преследвали се и чиновниците, напуснали службата преди години. Това за Бобчев бил немският път към бъдещето на България.
Неслучайно тези мерки се гласували заедно със законите за насърчение на местната индустрия и за създаване на търговско-индустриалните камари. Благодарение на тези разпоредби страната ни дръпнала напред.